Велико Търново

Увод :

Велико Търново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион. Градът е столица на Втората българска държава и на Княжество България в периода 1878 – 1879 г. През Средновековието носи името Търновград, като постепенно става известен с наименованието Търново. На 27 юли 1965 г. пред него е добавено „Велико“ в чест на предишната слава на града. Благодарение на богатото си културно-историческо наследство Велико Търново е важен туристически център.

История:

Античност:

Най-древни останки от човешка цивилизация са открити в пещерите и скалните масиви около града. Предпоставки за това дават множеството извори, реките Янтра и Велека, широколистна и иглолистна растителност. Най-ранни останки са открити от тракийските племена кробизи на хълма Царевец и местността Качица. Открити са останки от полувкопани жилищни землянки, многото фрагменти от глинени съдове. От този период са открити полувкопани жилища, с надземните стени от дървени колове и пръти, измазани с жълта глина, с двускатни покриви, трамбовани глинени подове и леко повдигнати огнища в план с кръгла или подковообразна форма и куполен свод.

Ранновизантийски период

На хълма Царевец е съществувало римско селище, наричано според някои историци „Никополис аз Хемум“. От средата на ІV в. на хълмовете Царевец и Момина крепост се заселили готи ариани, водени от епископ Вулфила. Издигат се постройки от тази епоха: базилики, жилищни, търговски и военни постройки. На хълмовете, на които се е простирал столичния Търновград, са намерени редица монети, образци, керамика от Първата българска държава. В храма Свети Четиридесет мъченици са открити образци, които историците смятат че са дело на българи от Волжка България. Между VII – IX век между хълмовете и около долината на река Янтра, се образува славяно-българско селище. Според легенди, сечената скала на Царевец е била направена още по времето на Хан Крум.

Византийско владичество (XI – XII век):

Градът остава укрепено селище и град с военен гарнизон. Потвърждение за това, е че в Търново са живеели военно задължени аристократи – трапезити. Тези водачи са били водачи на армии през пътищата и проходите, и бранителите проходи в Балкана. Още преди Въстанието на Асен и Петър в града е имало няколко прояви против политиката на византийската власт.

Столичен период (XIII – XIV век):

Начело на Втората Българска държава застават братята Теодор-Петър и Иван Асен I. Търновград станал феодален център на българските земи, които били съставено от административни области – хори. В града и околността населението е било структурирано на градското съсловие: боляри и висше православно духовенство, градска аристокрация, занаятчии и дребни търговци, търговци и крепостни селяни:отроци, парици и клирици. В културен аспекта, развитието си започва Търновската художествена школа и Търновската книжовна школа. При управлението на цар Калоян, Търнов отново се превръща в един от най-важните градове на Балканите. На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в българската столица. Носят се легенди за царските монетарници, скрити из тайни подземия на хълма Трапезица. Намерени са над 200 монети от 9 находки от периода на столичния Търновград. В Търново се пренасят мощи на много български светци и Търново се величае като „нов Йерусалим“. При управлението на Иван Асен II, границите на България отново достигат до три морета. Търнов е поддържал търговски връзки с големите европейски градове и градове от Близкия изток. Сръбския крал Сава Сръбски умира в града, по-късно мощите му са предадени в Сърбия. Местата около „Ксилифор“ ежегодно са служили за молебен и отбелязване на Храмови и други празници. Около града се формира т.нар. „Търновска Света гора“, начело с Патриаршески манастир и още 16 православни манастира, където се е развивала духовна дейност – от бяло и черно духовенство и книжовна дейност. В края на 13 век на престола се възкачва династията с кумански произход – Тертеровци и династията Смилец. Тови исторически период се характеризира с вътрешни борби между аристокрацията за престола. Шишман I поставя началото на управлението на владетелската фамилия – Шишмановци, в най-слабия период на държавата на Второто българско царство. Сепаратизма във Второто българско царство и епидемиите, обхванали Балканите, водят до значително отслабване на българската държава. След тримесечна обсада от армията на Баязид I градът пада под османска власт.

Османско управление:

След падането на България под Османска власт голяма част от аристокрацията се изселва в Русия, Мала Азия, Северна Европа. Някои българи се потурчват. Въпреки това през XV век в града е регистрирано значително българско население по поречието на Янтра. В града избухват Първо търновско въстание и Второ търновско въстание през XVI и XVII век. Голяма част от църквите са превърнати в джамии. В града се заселва значително турско население. Градът остава важен административен център. Откриват се няколко турски бани. В града преобладава ориенталски облик:множество турски кафенета, къщи в ориенталски стил.

Възраждане:

Въпреки значителното турско присъствие, градът остава крепост на българския дух, култура. В града се внася първото пиано, първия велосипед, откриват се първата болница и аптека. Прочутият майстор Колю Фичето и негови ученици творят в града. Българското занаятчийство и еснафство се разраства значително. През 30-те години на XVIII се откриват първите фабрики в града. През 1835 година в града се организира бунт срещу властващата империя – Велчова завера. В манастирите от Великотърновската Света гора се активизира културната и книжовната дейност. Основава се благотворителна организация Женска община. В града са съществували няколко земеделски пазара и чаршии: Чаршията в Болярската махала, Самоводската чаршия.

Освобождение:

Старопрестолен Търновград е важен стратегически център, пазител на хилядолетната българска история. На 7 юли сутринта Предният отряд начело с генерал Гурко тръгва от Бяла черква в посока Търново. Освободителната войска настъпва от запад и избира да влезе в града от северния черен път, който е за село Беляковец. Настъплението е извършено по две линии:първата – три ескадрона от Казанския драгунски полк, втората три ескадрона от астрахански драгуни.Градът е освободен на 7. юли 1877 година.

Княжество България:

6-тъ Търновска епхота в София

Титулна страница Търновска конституция

Руския княз Николай Николаевич влиза в Търновград на 30 юни 1877, посрещнат от хиляди българи и минавайки под построена триумфална арка. На 10 февруари 1879 в Търново се свиква Учредително събрание. Приема се Търновската конституция. През 1891-ва година в Асенова махала се открива първата бояджийска фабрика в България от индустриалеца Константин Коев. През май 1891 година в покрайнините на града, се осъществява първата социалистическа сбирка, организирана от Никола Габровски и Димитър Благоев. Първата кинолента, на която е заснета старопрестолната столица, е от 1912 година. На нея се вижда Царевец, Трапезица и минувачи по улица Гурко. Между града, Горна Оряховица и гара Горна Оряховица се създава омнибусна връзка. Първият влак преминава през града на 8 октомври 1901 година. В края на века градът е връхлетян от голямо наводнение, реката се вдига с над 9 метра, залива десетки къщи и погубва десетки жители на града. Градът започва да губи своето политическо и икономическо влияние поради няколко причини: изселването на голяма част от елита на града в София, построяването на важни инфраструктурни обекти извън града и други. В Търново през 1908 г. се обявява Независимостта на България. В града навлизат придобивки от западния свят: автомобили Форд, Ситроен, Рено, радиоприемници, грамофони. Открива се Туристическо дружество Трапезица 1902. На 1 юни 1913 г. в 11 часа и 28 минути, градът и околните селища са разтърсени от земетресение със степен 7 по скалата на Рихтер. Загиват над 20 души, стотици къщи и сгради паметници на културата са разрушени. На 1 януари 1922 г. в Търново се основава еднолична фирма Машинна и Железолеярна фабрика „Янтра“ от Димитър Кантаржиев, за производство на земеделски машини, ръчни сламопреси. В началото на 1943 година градът е бомбардиран от англо-американска авиация. Окончателно се премахват трите градски порти, намиращи се в тогавашните му северен, западен и южен край.

Народна република България:

Партизани от Килифаревската и Еленската чета на Горнооряховския отряд слизат в града през септември 1944 г. В града се откриват над 80 междуградски автобусни линии. През 1958 г. е завършен стадион „Ивайло“. През 1963 година се открива Великотърновски университет. Същата година на посещение в града идва съветска делегация и първата жена космонавт – Валентина Терешкова. Започва провеждането на Оперни представления на хълма Царевец. Под града се прокопават два успоредни тунела на железопътните. През 1979-та година в района на Старите хали се случва свлачище, което повлича 14 къщи. Десетилетия отнема да бъде възстановен пътят към Стария град.

Република България:

Смяната на политическата система в страна не подминава и Велико Търново. В центъра на града се провеждат множество протести и митинги за смяна на политическата система. След промените през 1989 година, в града е имало идея да се създаде отделно кметство, свързано със Стария град. Влиянието на западната култура настъпва в старата българска столица. В края на 90-те години се появяват първите услуги с цифрова телевизия. През критичната 1997 година в града преминава криза за горива и храни. През 2019 година градът е обявен за историческа и духовна столица на България. През 2008 година в града е кулминацията на честванията от 100 години Независима България.

Архитектура:

Велико Търново е минало и величава история, създавана век след век. Той е град приказка, сътворена от природата и човека в хармония от скали и къщи с невероятни силуети и амфитеатрални панорами, истинска архитектурна магия. Търновската къща е с уникален художествен и архитектурен образ, запазил традиции и хармония с природата и е част от многообразието на Севернобългарската централна къща. Център в нейната композиция е помещението с огнище, наречено “в къщи”, около което се разполагат чардак, соба и килер. Честите разрушенията в града, в следствие на нашествия, земетресения и пожари, променяли значително неговата архитектура.

Традиционна храна:

Традиционната храна, характерна за региона се е изменяла през вековете. Антрополози определят че по времето на Първото и Второто българско царство по земите на днешно Велико Търново, средновековните българи са наблягали основно на пшеница и зърнени култури, мляко и млечни продукти, дивеч, вино. Висшите прослойки на обществото са имали по-богат избор на храна, внасяна от Средиземноморието. Владетелите и болярите според някои източници са се хранели често с византийска леща със свинско и бял сос, средиземноморска рибена чорба, маринована скумрия по манастирски, пушена пъстърва в мъх, ечемичен хляб, дивечова яхния, кюфтенца с боровинки и други ястия. Медовината, богатия асортимент от билки, също е бил добре познат. През османското владичество в града навлиза и ориенталската кухня. Турското кафе и чаят навлизат в бита на българина. Консумират се и много турски ястия като мусака, баклава и други. Традиционната българска кухня остава трайно през възраждането до наши дни: баница, тутманик, тиквеник, мекица, лютеница, бобена чорба, рибена чорба, мюлянка и др.

Дати, свързани с града:

• 22 март – официален празник на Велико Търново

• 7 юли – освобождение на Велико Търново

• 16 април – подписване на Търновската конституция

• 22 септември – обявяване на Независимостта на България

• 26 октомври – обявяване въстанието на Асен и Петър, поставило началото на Второто българско царство

Събития:

Светлинни ефекти от спектакъла „Звук и светлина“

Звук и светлина:

Аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина“, който вплита в себе си светлинни, звукови и словесни ефекти, е исторически разказ на най-важните моменти от българската история. За първи път се състои през 1985 г. в чест на 800-тната годишнина от въстанието на Асен и Петър.

В спектакъла по уникален начин са синхронизирани разноцветни светлини, драматична музика, лазерни лъчи, светкавици и звън от камбани, които разказват историята на България. „Звук и светлина“ се излъчва целогодишно, независимо от метеорологичните условия и може да бъде наблюдаван безплатно на официалните празници и на празниците на града от площада пред Царевец. Във всеки друг ден спектакълът може да се излъчи срещу заплащане, ако бъде направена заявка от индивидуални клиенти или организирани групи. Тогава той се наблюдава от специално построена за целта площадка с ограничен достъп.

• Годишните чествания на празника на Велико Търново, който се отбелязва на 22 март

• Международният фолклорен фестивал

• Празникът по случай обявяването на независимостта на България;

• Старопланинският събор „Балкан фолк“;

Международен фолклорен фестивал

• Фестивалът „Сцена на вековете“ през месец август, с постановки на открита сцена на Царевец

• Международен фестивал на туристическия филм „На източния бряг на Европа“, който е част от престижното международно туристическо изложение „Културен туризъм“, което се провежда всяка година през месец април в изложбени зали „Рафаел Михайлов“

• Национален събор на овцевъдите

• Парад на военните духови оркестри

• Сребърна Янтра – Международен конкурс за млади изпълнители

• Международен реанакторски фестивал „Ежедневието на средновековен Търновград“

• Международното туристическо изложение „Културен туризъм“

Забележителности:

Хълм Света гора

Хълмът се нарича Света гора, защото през средновековието тук се намирали няколко манастира, между които и манастирът „Св. Богородица Одигитрия“, в който Евтимий Търновски преместил книжовната си школа от манастира „Св. Троица“. За хълма Света гора Григорий Цамблак пише: „При града Търново има едно място, отделено само с река. То се вижда цяло и е пълно с трева, напоява се обилно от течащи води и преди да наслади вкуса, наслаждава очите с волните си красоти; обрасло е счеста и пространно прохладна гора, пълно е с всякакви плодове и различни цветя.“ От течащите води на хълма Света гора, които описал Григорий Цамблак, днес не са останали никакви извори. През първите десетилетия на XXв само един поток (т. нар. Тъмен поток) се спускал и вливал в Янтра до гара Велико Търново. До манастира „Св. Богородица Одигитрия“ имало кладенче, наричано Безкаменното кладенче. Пътят, който вървял успоредно с Тъмния поток, наричали „винарския път“, защото от него през реката се излизало направо в лозята на м.Мармарлия. При този път се намирало Трескавото кладенче. От него вземали вода, за да се лекуват болните от треска.

‘’Люлката на любовта“ – Гарга баир

Люлка, завързана за дърво на върха на най-панорамното място в района – Гарга баир. Оттам като на длан се виждат старата столица и прекрасната панорама към Стара планина.

До нея може да се стигне по два маршрута. Най-краткият и предпочитан от доста хора е този от чешма Каменец, която се намира по пътя за село Арбанаси. Около двайсетина минути е преходът по нея, но преживяването и гледката си заслужават. Върви се първо през горичка, а после по пътека върху скалния венец на хълма.

Пещерата на oтец Матей Преображенски

Отец Матей Преображенски, наричан така, загдето известно време престоял в манастира „Св. Преображение“ край Търново, е роден в село Новосел, Търновско, около 1825 г.

Отец Матей не е само личен другар на Левски и познат на Ангел Кънчев и Димитър Общи, с които е имал срещи, но и председател на военна комисия, в която влизат още Бачо Киро Петров, поп Гаврил и други двама-трима души от селата Мусина, Вишовград и Голямо Яларе. Неуморим проповедник за народното събуждане и виден деец в революционното ни движение предшественик – предтеча на революционера дякона Левски.

Заключение:

Велико Търново е богат на история и култура, отразени в своята архитектура и паметници. Този град е символ на българската идентичност и национално достойнство, като предлага неповторимо преживяване за посетителите си.